Колерия е род многогодишни тревисти растения и полукустарници от семейство Геснериеви (Gesneriaceae), родом от тропическите райони на Централна и Южна Америка – от Мексико до Перу и Суринам, най-често на надморска височина между 800 и 2000 м. Центърът на видово разнообразие е Колумбия. 

Родът е наименуван на естественика от Цюрих Михаел Колер (1812–1884)

В природата известни до 70 вида; в съвременната систематика се признават около 17–19 вида, а в култура има множество хибриди – над 5000 сорта.

• Корените са ризомни – скални, често с люспести структури. Стъблата са едногодишни или многогодишни, покрити с власинки.

• Листата са срещуположни, овални или яйцевидни, грапави, със сочещи власинки – текстурата и цветовете могат да варират от тъмнозелено, сребристо, бронзово до с пъстри жилки.

• Цветовете са тръбовидни или звънчевидни, с дължина до ~5 см и пет лопести зевове – често в пъстри нюанси като оранжево, червено, розово, лилаво.  Хибридите имат още по-богата палитра и украса.

• Отглеждане и грижи

  • Осветление: предпочитат ярка, но разсеяна светлина. Пряка обедна слънчева светлина може да увреди листата, а недостатъчното осветление намалява цъфтежа.

  • Температура: през вегетацията оптимална е между 18–24 °C; през зимата минимално – 11–12 °C (или около 12–15 °C), в периода на покой.

  • Поливане: редовно, докато горният слой на почвата леко изсъхне. При прекалено влажна почва ризомите могат да загният; през зимата поливането е значително по-рядко.

  • Влажност: предпочита над 50%, обаче водата не трябва да остава на листата, за да не причинява петна или гниене.

  • Почва: предпочита лека, богата, с добър дренаж – смес от листов почвен мулч, торф, перлит/пясък + малко хумус; подходящи са и смесите, които ползваме за африканските теменужки (сентполии).

  • Подхранване: от април до септември – веднъж месечно с течен тор за цъфтящи (дозата да е намален с 50% от указаната на етикета).

  • Пресаждане: Ежегодно, през пролетта, в малко по-голям, но не много дълбок съд.

  • Почивка (покой): през зимата понякога (но не задължително) надземната част умира, а ризомите остават в почвата и заспиват. През този период може да съхранявате ризомите в хладно, сухо и тъмно място.

  • Размножаване

    • Най-често чрез разделяне на ризомите или чрез резници, които се вкореняват лесно (за около 2-3 седмици при подходяща влажност). Размножаване със семена също е възможно, но по-рядко при домашни условия.

    • История и използване

      • През XIX век колериите са били много популярни в Европа и Англия, а по-късно почти изчезват. Сега отново са в подем благодарение на новите уникално красиви селекции.

      • В Колумбия и Венецуела отвари от ризомите се използват в традиционната медицина – при болки в бъбреците, дизентерия, венерически болести, за чернодробни и стомашни проблеми и дори при ухапвания от змии.

      • Обобщение:

        Характеристика:	Детайли:
        Произход:	Тропически Америка (800–2000 м), родом от Колумбия
        Листо и цветове:	Велурени, власинести листа и тръбовидни цветове в различни оттенъци
        Температура:	18–24 °C през вегетация, минимум 11–12 °C през покой
        Поливане:	Редовно, без преовлажняване; зимата – по-рядко
        Осветление:	Ярко, разсеяно, без пряка слънчева светлина
        Почва:	С добра дренажна смес – торф, перлит, мулч
        Подхранване:	В периода април–септември – ежемесечно, течен тор
        Размножаване:	Ризоми или резници; лесно се вкореняват
        Проблеми:	Вредители и гъбични болести; избягвай мокрене на листата